СЪКРОВИЩА » България

Тракийски съкровища » Панагюрско съкровище, Рогозенско съкровище, Варненски халколитен некропол, Съкровище от Борово, Луковитско съкровище, Съкровище от Летница
Tue Hi: 
Low: 
28°
16°
София
Temperature25°C
Wed Hi: 
Low: 
29°
16°
Благодаря за страхотната работа! Съпругата ми и аз бяхме доволни. Страхотен персонал и добро колело. Алексей2019-01-08

Тракийски съкровища » Панагюрско съкровище, Рогозенско съкровище, Варненски халколитен некропол, Съкровище от Борово, Луковитско съкровище, Съкровище от Летница

Едно време траките са населявали българските земи. Хилядолетия по-късно, тяхната древна и мистериозна култура разкрива истинското си великолепие. През последните няколко десетилетия в днешна България са открити значими колекции от тракийски съкровища. На тях се базира голяма част от настоящите ни познания за древна Тракия.

Златната маска на тракийски цар

Златната маска на тракийски царПрез лятото на 2004 г. край село Шипка, в така наречената Долина на Тракийските царе археолози откриха 2 400-годишна златна маска, вероятно направена за погребението на тракийски монарх. Маската изобразява лице с мустаци и брада. Редкият артефакт е направен от 600 грама чисто злато и "е без образец в археологията" според откривателите на находката Георги Китов и неговия екип. Маската може би е принадлежала на тракийския цар Севт III, управлявал през 5 век преди новата ера. Освен маската, екипът открива златен пръстен с изображение на гребец, както и множество бронзови и сребърни съдове. Останки не са намерени, но археолозите продължават да разкопават гроба.

Панагюрското съкровище

Панагюрското съкровищеДокато копаят глина за тухли в близост до град Панагюрище в полите на Средна гора в централна България, екип от работници се натъква на очевидно важно съкровище. Когато то бива изровено, се установява, че се състои от една фиала и осем ритона, един от които оформен като амфора, а другите като глави на жени или животни. Датирана около края на 4 и началото на 3 век пр.н.е., находката е сензационна не само заради теглото си в злато - над 6 кг, но и заради оригиналността на своите форми.

Рогозенско съкровище

Рогозенско съкровищеРогозенското съкровище, наречено "находката на века", също е открито случайно. Шофьор на трактор през есента на 1985 копае ров в градината си, когато открива колекция от 65 сребърни съдини. На 6 януари 1986 г., във втори ров близо до първия, са открити още 100 съда от археолозите на местния музей. Съкровището се състои от 108 фиали, 54 кани и 3 бокала. Всички находки са сребърни, а някои от тях - със златно покритие. Общото им тегло е 20 килограма. Украсата е от релефни изображения и е различна за различните съдини. Това разнообразие от мотиви и декоративни елементи прави Рогозенското съкровище безценен източник на информация за епохата 5-4 век пр. н. е. Някои от предметите изглежда са били внесени по тези земи, но повечето са направени в Тракия.

Вълчитрънското съкровище

Вълчитрънското съкровищеСъкровището било открито случайно на 18 декември 1924 г. от двама братя, докато разоравали нивата си на 4 км от село Вълчитрън, Плевенско. Орачите се натъкват на 13 златни предмета на дълбочина от около 40 см. Съкровището се състои от 13 съда - един голям, дълбок съд с две дръжки, от една голяма и три малки чаши с по една дръжка всяка, два големи и пет по-малки диска. Всички елементи са изработени от масивно злато, общото му тегло е 12 кг и 425 гр. Намерените съдове са били използвани в култови церемонии. Вълчитрънското съкровище е най-забележителният пример за изкуството на късната бронзова епоха в Тракия (13-12 в. пр. Хр.)

Варненски халколитен некропол

Варненски халколитен некрополВарненският халколитен некропол, квалифициран от експертите като "най-старото злато в света" и следа от "най-древната цивилизация в Европа" е сензационно откритие. Намира се на около 500 метра на север от Варненското езеро и на около 4 км западно от центъра на града. В 294 гроба са открити повече от 3 000 златни предмета, датиращи от преди 6 000 години. В зала 6 на Варненския исторически музей е изложена цялата колекция от някои от най-значителните находки. От двете страни на входа са представени гробовете с маски във форма на човешки лица, с апликации от златни дискоси. Богатото разнообразие на погребални съдове, които се заравяли ведно с мъртвите се илюстрира най-добре от два от най-символичните гробове (№ 4 и № 36). В гроб № 4 са открити две уникални съдини, на които типичната за времето украса със силно стилизирани геометрични символи е изпълнена със златна боя.

Съкровището от Борово

Съкровището от БоровоВ края на декември 1974, в Борово на бял свят излиза съкровище, датиращо от първата половина на 4 век преди Христа. Състои се от луксозен сервиз за пиене, съдържащ 5 съда. Три от тях са ритони, завършващи с протоме на кон, бик и сфинкс. Четвъртият съд е голяма купа с две дръжки, в центъра на която има релефно изображение на елен, нападнат от грифон. Петият е богато орнаментирана сребърна каничка с две релефни ленти, представящи сцени, свързани с култа към Дионис. На горния фриз богът е изобразен как разкъсва животни, как гони сатири или е преследван от тях. Виждаме поетично изображение на Дионис и Ариадна, представени като в блян. На долната част от фриза е изобразена сцена, на която Бог Дионис се венчава за Ариадна, а тя разкопчава колана си. Съкровището е надписано с гръцки букви с името на тракийския цар Котис I, царувал в Одриското царство през 383-359 г. пр.н.е. Указано е също така, че изработката е на майстора Етбеос.

Луковитско съкровище

Луковитско съкровищеСъкровището от Луковит може би е било заровено в периода на македонското владичество в Тракия. Много вероятно е това да се е случило по време на царуването на Александър Велики и завоевателните му походи, прекосявали земите на траките. Луковитското съкровище е датирано към втората половина на четвърти век преди новата ера. Състои се от три малки стомни, девет фиали и голям брой сребърни апликации, украсени с животински мотиви и фигури на конници. На две от тях лъв с позлатена грива напада елен, чиито крака са сгънати под тялото. Артефактите са дело на различни майстори, което показва, че са били сътворени и събрани постепенно. Луковитското съкровище е още едно доказателство за богатия художествен живот в северна Тракия през четвърти век пр.н.е.

Съкровището от Летница

Съкровището от ЛетницаСъкровището от Летница датира от 400-350 г. преди новата ера. То е намерено в бронзов съд и подобно на много съкровища е случайно откритие. Състои се от малка юздичка, която се е закачала на оглавник и малки пробити сребърни плакети, част от сбруя. Всяка пластинка има пръстен на гърба, през който е преминавала каишка за закопчаване. Новото в Летнишкото съкровище са двадесет и четирите квадратни или правоъгълни сцени от митологията или от всекидневния живот. За първи път в тези апликации се използва човешка фигура като украшение на конска сбруя. Според изобразените предмети сребърните апликации могат да бъдат разделени в две групи: апликации, изобразяващи бой между животни и такива с митологични сцени.