Едно време траките са населявали българските земи. Хилядолетия по-късно, тяхната древна и мистериозна култура разкрива истинското си великолепие. През последните няколко десетилетия в днешна България са открити значими колекции от тракийски съкровища. На тях се базира голяма част от настоящите ни познания за древна Тракия.
През лятото на 2004 г. край село Шипка, в така наречената Долина на Тракийските царе археолози откриха 2 400-годишна златна маска, вероятно направена за погребението на тракийски монарх. Маската изобразява лице с мустаци и брада. Редкият артефакт е направен от 600 грама чисто злато и "е без образец в археологията" според откривателите на находката Георги Китов и неговия екип. Маската може би е принадлежала на тракийския цар Севт III, управлявал през 5 век преди новата ера. Освен маската, екипът открива златен пръстен с изображение на гребец, както и множество бронзови и сребърни съдове. Останки не са намерени, но археолозите продължават да разкопават гроба.
Докато копаят глина за тухли в близост до град Панагюрище в полите на Средна гора в централна България, екип от работници се натъква на очевидно важно съкровище. Когато то бива изровено, се установява, че се състои от една фиала и осем ритона, един от които оформен като амфора, а другите като глави на жени или животни. Датирана около края на 4 и началото на 3 век пр.н.е., находката е сензационна не само заради теглото си в злато - над 6 кг, но и заради оригиналността на своите форми.
Рогозенското съкровище, наречено "находката на века", също е открито случайно. Шофьор на трактор през есента на 1985 копае ров в градината си, когато открива колекция от 65 сребърни съдини. На 6 януари 1986 г., във втори ров близо до първия, са открити още 100 съда от археолозите на местния музей. Съкровището се състои от 108 фиали, 54 кани и 3 бокала. Всички находки са сребърни, а някои от тях - със златно покритие. Общото им тегло е 20 килограма. Украсата е от релефни изображения и е различна за различните съдини. Това разнообразие от мотиви и декоративни елементи прави Рогозенското съкровище безценен източник на информация за епохата 5-4 век пр. н. е. Някои от предметите изглежда са били внесени по тези земи, но повечето са направени в Тракия.
Съкровището било открито случайно на 18 декември 1924 г. от двама братя, докато разоравали нивата си на 4 км от село Вълчитрън, Плевенско. Орачите се натъкват на 13 златни предмета на дълбочина от около 40 см. Съкровището се състои от 13 съда - един голям, дълбок съд с две дръжки, от една голяма и три малки чаши с по една дръжка всяка, два големи и пет по-малки диска. Всички елементи са изработени от масивно злато, общото му тегло е 12 кг и 425 гр. Намерените съдове са били използвани в култови церемонии. Вълчитрънското съкровище е най-забележителният пример за изкуството на късната бронзова епоха в Тракия (13-12 в. пр. Хр.)
Варненският халколитен некропол, квалифициран от експертите като "най-старото злато в света" и следа от "най-древната цивилизация в Европа" е сензационно откритие. Намира се на около 500 метра на север от Варненското езеро и на около 4 км западно от центъра на града. В 294 гроба са открити повече от 3 000 златни предмета, датиращи от преди 6 000 години. В зала 6 на Варненския исторически музей е изложена цялата колекция от някои от най-значителните находки. От двете страни на входа са представени гробовете с маски във форма на човешки лица, с апликации от златни дискоси. Богатото разнообразие на погребални съдове, които се заравяли ведно с мъртвите се илюстрира най-добре от два от най-символичните гробове (№ 4 и № 36). В гроб № 4 са открити две уникални съдини, на които типичната за времето украса със силно стилизирани геометрични символи е изпълнена със златна боя.
В края на декември 1974, в Борово на бял свят излиза съкровище, датиращо от първата половина на 4 век преди Христа. Състои се от луксозен сервиз за пиене, съдържащ 5 съда. Три от тях са ритони, завършващи с протоме на кон, бик и сфинкс. Четвъртият съд е голяма купа с две дръжки, в центъра на която има релефно изображение на елен, нападнат от грифон. Петият е богато орнаментирана сребърна каничка с две релефни ленти, представящи сцени, свързани с култа към Дионис. На горния фриз богът е изобразен как разкъсва животни, как гони сатири или е преследван от тях. Виждаме поетично изображение на Дионис и Ариадна, представени като в блян. На долната част от фриза е изобразена сцена, на която Бог Дионис се венчава за Ариадна, а тя разкопчава колана си. Съкровището е надписано с гръцки букви с името на тракийския цар Котис I, царувал в Одриското царство през 383-359 г. пр.н.е. Указано е също така, че изработката е на майстора Етбеос.
Съкровището от Луковит може би е било заровено в периода на македонското владичество в Тракия. Много вероятно е това да се е случило по време на царуването на Александър Велики и завоевателните му походи, прекосявали земите на траките. Луковитското съкровище е датирано към втората половина на четвърти век преди новата ера. Състои се от три малки стомни, девет фиали и голям брой сребърни апликации, украсени с животински мотиви и фигури на конници. На две от тях лъв с позлатена грива напада елен, чиито крака са сгънати под тялото. Артефактите са дело на различни майстори, което показва, че са били сътворени и събрани постепенно. Луковитското съкровище е още едно доказателство за богатия художествен живот в северна Тракия през четвърти век пр.н.е.
Съкровището от Летница датира от 400-350 г. преди новата ера. То е намерено в бронзов съд и подобно на много съкровища е случайно откритие. Състои се от малка юздичка, която се е закачала на оглавник и малки пробити сребърни плакети, част от сбруя. Всяка пластинка има пръстен на гърба, през който е преминавала каишка за закопчаване. Новото в Летнишкото съкровище са двадесет и четирите квадратни или правоъгълни сцени от митологията или от всекидневния живот. За първи път в тези апликации се използва човешка фигура като украшение на конска сбруя. Според изобразените предмети сребърните апликации могат да бъдат разделени в две групи: апликации, изобразяващи бой между животни и такива с митологични сцени.
